В старата къща

11.09.2012 г., 23:16 ч.

Поезия » Любовна

609 0 2

Една къща стара и полусрутена,

където няма ни маса, ни стол.

Една ограда, от дъждовете порутена,

подпряна на стария ствол.

Там спомени, като прах разпиляни,

събират се в ъгъла крив.

Само черджета две на пода постлани,

светят във мрака тъмен и сив.

Две сенки от прозореца греят,

сякаш има някой в стаята там.

Две тела в едно ще се слеят,

а после всеки ще тръгне сам.

Далеч от хората ний сме побегнали,

аз и ти под стряхата скрити.

Там на терасата тихо поседнали,

ръце преплели и устните впити.

Постояхме, помълчахме сами,

после часовникът теб те зовеше.

Аз си тръгнах с насълзени очи,

тази, кратката, среща много болеше.

Ти също тръгна забързан в свойте дела,

целуна ме плахо по устните ти.

Обърна се и ми махна с ръка,

като ми каза ,,ще те обичам винаги''.

И сега с болка си спомням за дните,

когато сенките на прозореца бяха.

Как влюбено гледахме се в очите,

там в къщата, под старата стряха!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ruskaruletka (Руска Рулетка)

2012-09-15T11:50:08+03:00

Там спомени, като прах разпиляни,

събират се в ъгъла крив. - Спомените ни правят по- мъдри.
pupi83 (Петя Стрелчева)

2012-09-12T06:40:00+03:00

Първите две строфи са толкова образни,така умело нарисувана картина.Стиха се лее гладко и увлича в приказка.Поздрави мн ми хареса!