Една къща стара и полусрутена,
където няма ни маса, ни стол.
Една ограда, от дъждовете порутена,
подпряна на стария ствол.
Там спомени, като прах разпиляни,
събират се в ъгъла крив.
Само черджета две на пода постлани,
светят във мрака тъмен и сив.
Две сенки от прозореца греят,
сякаш има някой в стаята там.
Две тела в едно ще се слеят,
а после всеки ще тръгне сам. ...