В стаята замръзнал като камък,

без душа, без любов, без пламък,

живея аз,

              чакайки края,

обичам, но не съм обичан,

за хората съм стълб самотен -

              за тях съм безразличен.

Но аз живея с мъка тежка,

сълзите роня непрестанно,

в една убийствена въртележка

аз плача постоянно.

Дори и малкото любов

                        не ми е дадена,

дори и малкото топлина

да сгрее сърцето ми в таз тъма

не ми е дадена.

Аз никому не съм потребен

и чакам с нетърпение

            края на своя живот земен

с тъжно настроение.

Умрях тъй млад,

                           животът ми безцелен,

усещам отново хлад

и в този ден неделен.

Аз никому не съм потребен

и чакам с нетърпение

            края на своя живот земен

с тъжно настроение.

И от нетърпение

                           живота си не искам,

давам го на Сатаната с пренебрежение,

слагам край на това владение

и заспивам вечния си сън

със застинал в душата злобен трън.