В стаята
В стаята замръзнал като камък,
без душа, без любов, без пламък,
живея аз,
чакайки края,
обичам, но не съм обичан,
за хората съм стълб самотен -
за тях съм безразличен.
Но аз живея с мъка тежка,
сълзите роня непрестанно,
в една убийствена въртележка
аз плача постоянно.
Дори и малкото любов
не ми е дадена,
дори и малкото топлина
да сгрее сърцето ми в таз тъма
не ми е дадена.
Аз никому не съм потребен
и чакам с нетърпение
края на своя живот земен
с тъжно настроение.
Умрях тъй млад,
животът ми безцелен,
усещам отново хлад
и в този ден неделен.
Аз никому не съм потребен
и чакам с нетърпение
края на своя живот земен
с тъжно настроение.
И от нетърпение
живота си не искам,
давам го на Сатаната с пренебрежение,
слагам край на това владение
и заспивам вечния си сън
със застинал в душата злобен трън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ахасфер Всички права запазени
поздрав прегръщам те