Няма път да го поема,
нямам сили да руша
в тоз живот като в поема
моя дух да утеша.
И кога от сън се будя,
и до късно аз не спя,
върху листа бял се чудя
как вразите да сразя!?
Любовта си да запазя
в този век горчив, нелек
и до майчината пазва
в сън да тръгна надалек.
© Иван Христов Всички права запазени