В сънищата се изгубих,
забравих и посоките и картата.
И като дете се влюбих
в любовта, онази - старата. 
Вървях по въздух и пламъци
и от думите ти построявах замъци.
От топлината ти рисувах картини
на зората с виолетови оттенъци.
А ти събираше лъчите й в букет
с усмивка на очите сини.
Половин живот завинаги отнет - 
още секунда сън подари ми.
Нека останем така - 
под върбата нежно притихнали,
с опадали наоколо листа
на историите досега,
с които вече сме свикнали,
защото скоро трябва да вървя.
В сънищата се изгубих,
но оттатък зората започва деня.

Цвети