В съня си

Отиде си, слава на Съдбата!
Не можа да понесеш,
идеята за щастие 
без драма и излишни сцени!

Сега танцува самотата,
и в съня си ме зовеш...
душата копнее за причастие,
но гняв тече във твойте вени!

Обида? От какво?
Че казах истината?!
Казах ти я за добро,
но не поиска да я чуеш!

Дете си още!
Толкова незряла!
Мислиш се за тъй голяма,
а не знаеш как всъщност се обича!

Прощавах. Казвах " не"!
Но познаваше ти само свойто его!
Май така е по-добре!
Живей сама тогаз със него!...

И казваш, че ме виждаш във съня си!
Там ще бъда само!
Щом не можеш да обичаш -
прости и ме пусни да съществувам!

Няма защо да се преструвам!
Все след мен ще тичаш,
с поглед, копнееща за мойто рамо...
Имаше ме, но ще ме виждаш само във съня си!