В сърцето на спомена

В сърцето на спомена някъде – ти си,

приличаш на лъч във студените дни,

пожари преливат в очите ти сини

и цял океан от красиви мечти!

Ще спра този спомен – вълшебство далечно,

прераждане, може би, вяра и път

и мисъл, открита във думата вечно –

останал в душата е само мигът.

На времето тайните пак ще потърся –

далечни, мечтани, навярно добри,

за мен красотата е толкова силна

и може би сбъдва тя всички мечти!

В сърцето на спомена някъде – ти си,

приличаш на лъч във студените дни,

пожари преливат в очите ти сини

и цял океан от красиви мечти!

                                 Мария Мустакерска