В стъпките пастелни на деня
март наглася своята палитра
и от цветен прах и две пера
прави вятър и небе и литва
чак над разлюлените листа -
по-високо от камбанария,
дето щърк говори с пролетта
и ревниво под крило я крие.
Капна върху слънчева стрелка
и съвсем на края й увисна.
Времето замаяно се спря,
после в ароматен дъжд се плисна. ...