В нощта е тихо... и сънувам вятър!
Дъждът се сипе в пролетния лед!
Сънувам, че съм в истински театър,
и в залата зает е всеки ред!
На сцената съм, и едва пристъпвам!
Миманса... и декорите са в дим!
Краката ми тежат, дъждът почуква,
а във очите ми се стича грим!
Играя Хамлет... и започвам монолога:
– Да бъда, или не, във този час?
Въпросът е логичен – отговори много!
– Дали ще ги намеря някога и аз? ...