В Театъра
В нощта е тихо... и сънувам вятър!
Дъждът се сипе в пролетния лед!
Сънувам, че съм в истински театър,
и в залата зает е всеки ред!
На сцената съм, и едва пристъпвам!
Миманса... и декорите са в дим!
Краката ми тежат, дъждът почуква,
а във очите ми се стича грим!
Играя Хамлет... и започвам монолога:
– Да бъда, или не, във този час?
Въпросът е логичен – отговори много!
– Дали ще ги намеря някога и аз?
Очаквам бурята, но с Дар и Слово
се впускам в драматичната игра!
Ледът се разтопява и дори отново
театърът, е станал на крака!
Събирам възгласи, цветя, букети...
със зажаднялата за сън душа!
Сънят е хубав – пред очите свети,
но се събуждам рано сутринта!
Навън е тихо, и ми липсва вятъра!
Земята е обвита в сивкав лед!
Сънят ще го забравя и във театъра
ще си се мъча вечно занапред!
А може би, аз някога ще се събудя,
ще съм намерил отговор дори!
И този Хамлет няма да го бъде –
театърът ще свърши в мойте дни!
© Yuri Yovev All rights reserved.
