7.06.2007 г., 9:31

В тихата лудост на тази безкрайна и нежна нощ

1K 0 2
В тихата лудост на тази безкрайна и нежна нощ
(Трябваше да се досетя...)

Трябваше да се досетя, още щом я видях,
чертите й, устните й сякаш го нашепваха.
Пожелах си разходка, после я изпратих до тях.
Очите ми върху нея играеха, а неините не трепваха.
Тя махна с ръка и ме повлече нагоре (към небето?)
Затвори очи и се целунахме пред нейната врата.
Тя тихо прошепна ми: "Знам, че ти си момчето...
ела и ме отведи в лудостта и мрака на нощта.

Трябваше да се досетя, още щом влязохме вътре.
С нежен поклон, тя даде ми тихия си знак.
От игра на целувки, по-забързано дишане...
На леглото сгушени и потънали в мрак.
Косите помилвах и с устни я нарисувах цяла,
сърцето ми сякаш беше експлоадирало пак,
пред мене застанала, погалих кожата и бяла.
Усещах всяка частица от нея във вълшебния мрак.

Трябваше да се досетя, още щом се съблече.
С дълга целувка ме притисна до студената стена.
И любовта ни заля, по-скоро като душ потече,
продължихме със стонове тази наша игра.
С приглушени крясъци и въздишки от наслада,
любовта я изпълни и тя сякаш за миг се прероди.
В нейната съдбата сякаш - да обича и страда,
да бъде на небето, щом се създават звезди...

Но трябваше да се досетя, още щом се съединихме
божествената лудост сякаш се изля вътре в нас.
Нейните устни ме обхождаха и се разкрихме
пред тази неуморима и дива богиня - Страст.
Нейния поглед сякаш ме омагьосал беше.
Не можех да спра, но и не исках това.
От нейните болки, сякаш и мен ме болеше.
Но любовта сякаш не може да угасне просто така.

И трябваше да се досетя, още щом засия в нас.
Дълго вълнение, ритъм, после мощен взрив.
"Обичам те!" - сякаш се изплъзна от моя глас.
И ето че двама споделихме този миг чудно красив.
Сгушени заспахме, дълго гледали звездите.
Тъй красива бе нощта в това тъмно небе навън...
И когато пак си отворих, щастлив, очите...
Трябваше да се досетя... всичко бе сън...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...