В тишината на сърцето
спотаявам всички страсти.
Скътвам всичките небета
с обещание за щастие.
В пòдмолите на душата
крия весели вселени.
Връзвам необязден вятър
и приумици зелени.
Вировете на очите
днес са мое огледало.
Приютявам там звездите
и луната полудяла.
Затова така съм чиста,
непомътена и нежна.
Малко синичко мънисто
и въздишка неизбежна.
© Нина Чилиянска Всички права запазени