~iSkRiCa~ (Свобода)
99 141
20.11.2008 г., 23:28 ч.

В тишината между думи измълчани 

  Поезия » Философска
711 0 5

 

В празното на очите ти видях света си,

огромен, ала тъй крехко-плахо-стъклен.

И в тишината между думи измълчани,

душата ми се заличи от полъх пъклен.

 

Себе си откривам, а се губя тъй нелепо,

в бялото на слепците мечтите ми тлеят,

загубена из светлосенките на друга съвест,

греховете ми още в чуждото живеят...

 

Виждам се, в дима на последната цигара,

безропотна робния на чужди реалности,

самотна скитница на призрачна гара,

зазидала съзнанието си в скучни баналности.

 

В празното на очите ти видях света си,

скромен, по своему наивен и идеален.

И в тишината между думи измълчани,

загубих се във твоя – жестоко реален.

© Свобода Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Права си - бяга, но по ми е важно да използвам точно думите, които искам да въздействат, ако трябваше да напасна ритъма щеше да се получи друг смисъл Старая се
  • Ритъмът бяга на много места.
    Но идеята е страхотна! Много страхотна!
    Поздрави!
  • !!! без думи! ( не искам да нарушавам тишината )
  • Много ми хареса, много!!!
  • Страхотно!!!
Предложения
: ??:??