Светът е телевизор.
Сини лампи под блока.
Гледам празен монитор
в тишината на синьото всичко.
Свит от погледи слушам дима.
Скрит от дните,думи изписвам.
Коридорна самота, премигваща...
Къде е Оруел да ме види?!
Може би съм обикновен зрител.
Може би имам права.
Но какви са правата на зрителя,-
като долу са сините лампи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация