i2na (Инна)
145 1101
2.07.2007 г., 10:03 ч.

В твоята Вселена 

  Поезия
684 0 7

Пораснах вече, а до тебе съм като дете,

заспиващо във скута на Луната.

Заслушвам се в истории и приказки. И те

ме водят из Вселена непозната.

 

Узряла съм, а с теб едва покълвам,

разлиствам се елмазено зелена

под твоя поглед, който с дъжд ме пълни.

Посяваш ме във твоята Вселена.

 

Във мен е подредено, а ти обръщаш

стърчащите ми смисли. И от корен

откъсваш ги, понякога ги стъпкваш

и в мен остава някак си оголено.

 

След тебе пренареждам всичко -

от хаоса наново се сглобявам.

Но ми харесва, все така да те обичам

и себе си в различността да опознавам.

© Инна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря,че ме четете,а също и за хубавите думи!
    Много обич на всички ви!
  • Хубав е стихтът ти!
    Поздрави!
  • Различна си мила, и прекрасна- след тебе пренареждам всичко, от хаоса наново се сглобявам- такива сме си.Усмивчица.
  • До колко и самите ние-Жените,се разбираме,въпросът е спорен
    Но е хубаво понякога смислите да се преосмислят.
    Благодаря за коментарите
    Поздрави на всички!
  • Вярно
  • Аз пък успяхСякаш си в мислите миПоздравче
  • Не успях да ви разбера, ЖенИ.
Предложения
: ??:??