В твоята Вселена
Пораснах вече, а до тебе съм като дете,
заспиващо във скута на Луната.
Заслушвам се в истории и приказки. И те
ме водят из Вселена непозната.
Узряла съм, а с теб едва покълвам,
разлиствам се елмазено зелена
под твоя поглед, който с дъжд ме пълни.
Посяваш ме във твоята Вселена.
Във мен е подредено, а ти обръщаш
стърчащите ми смисли. И от корен
откъсваш ги, понякога ги стъпкваш
и в мен остава някак си оголено.
След тебе пренареждам всичко -
от хаоса наново се сглобявам.
Но ми харесва, все така да те обичам
и себе си в различността да опознавам.
© Инна All rights reserved.
