В твоята Вселена
Пораснах вече, а до тебе съм като дете,
заспиващо във скута на Луната.
Заслушвам се в истории и приказки. И те
ме водят из Вселена непозната.
Узряла съм, а с теб едва покълвам,
разлиствам се елмазено зелена
под твоя поглед, който с дъжд ме пълни.
Посяваш ме във твоята Вселена.
Във мен е подредено, а ти обръщаш
стърчащите ми смисли. И от корен
откъсваш ги, понякога ги стъпкваш
и в мен остава някак си оголено.
След тебе пренареждам всичко -
от хаоса наново се сглобявам.
Но ми харесва, все така да те обичам
и себе си в различността да опознавам.
© Инна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубав е стихтът ти!
Поздрави!
-
Различна си мила, и прекрасна- след тебе пренареждам всичко, от хаоса наново се сглобявам- такива сме си.Усмивчица.
-
До колко и самите ние-Жените,се разбираме,въпросът е спорен
Но е хубаво понякога смислите да се преосмислят.
Благодаря за коментарите
Поздрави на всички! -
Вярно
-
Аз пък успях
Сякаш си в мислите миПоздравче -
Не успях да ви разбера, ЖенИ.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много обич на всички ви!