В тялото
В тялото тлеят стотици пожари,
в сърцето огньове червени
и жарки пламтят,
душата в пепел превърна,
а дните станаха по-черни и зли.
От птицата феникс поисках утеха,
да бъда различна и горда дори.
Да мога да стена от болка,
а само след миг да се смея дори.
В зидове ледени да обвивам деня си,
а нощем да бъда ярка звезда,
да искам огньовете бели,
да галят с нежност мойта
изстрадала черна душа.
в сърцето огньове червени
и жарки пламтят,
душата в пепел превърна,
а дните станаха по-черни и зли.
От птицата феникс поисках утеха,
да бъда различна и горда дори.
Да мога да стена от болка,
а само след миг да се смея дори.
В зидове ледени да обвивам деня си,
а нощем да бъда ярка звезда,
да искам огньовете бели,
да галят с нежност мойта
изстрадала черна душа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
