Jun 21, 2007, 9:40 PM

В тялото

  Poetry
704 0 0
В тялото тлеят стотици пожари,
в сърцето огньове червени
 и жарки пламтят,
душата в пепел превърна,
а дните станаха по-черни и зли.
От птицата феникс поисках утеха,
да бъда различна и горда дори.
Да мога да стена от болка,
а само след миг да се смея дори.
В зидове ледени да обвивам деня си,
а нощем да бъда ярка звезда,
да искам огньовете бели,
да галят с нежност мойта
изстрадала черна душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...