10.09.2007 г., 10:09

В тъмна стая

812 0 28
В тъмна стая - тишина. 
 Навън отeкват шумотевица и врява. 
 Един стол празен се люлее, 
 като надвисналo,
 неканено съмнение. 
 
 Не те ревнувам, но имам съмнение. 
 На лист си пиша с "да" и "не" - 
 възможности за твоето закъснение... 
 а вънка кучетата вият,
 като вълци осиротели. 
 
 Вечерята сервирам,
 а столът ти те чака, 
 празен, олющен, извехтял, 
 даже паяжини вече хвана... 
 Остави, ще хапна и сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...