Sep 10, 2007, 10:09 AM

В тъмна стая

  Poetry
818 0 28
В тъмна стая - тишина. 
 Навън отeкват шумотевица и врява. 
 Един стол празен се люлее, 
 като надвисналo,
 неканено съмнение. 
 
 Не те ревнувам, но имам съмнение. 
 На лист си пиша с "да" и "не" - 
 възможности за твоето закъснение... 
 а вънка кучетата вият,
 като вълци осиротели. 
 
 Вечерята сервирам,
 а столът ти те чака, 
 празен, олющен, извехтял, 
 даже паяжини вече хвана... 
 Остави, ще хапна и сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...