В тъмнината...
Страх ме е
да не си повярвам прекалено,
че си мой...
Да не изчезнеш като сън,
избледнял в слънчеви зайчета,
светлината понякога убива...
Затова нека останем на тъмно,
като всички влюбени;
действителността ще ни почака малко...
Дори не са нужни думи,
просто замълчи и хвани ръката ми.
Бледи сенки са всички приказки
пред това помежду ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Атанасова Всички права запазени
