Ден след ден търся любов

Там, където преди време е никнала
Но днес днес няма и помен

Ден след ден в мен надежда гори
Че ще я намеря отново поникнала
Че не е тя само спомен

Както дете търси четирилистна детелина в поляната
Така и аз търся нашата любов разпиляна
За единия от нас тя е бледен, нереален спомен
А за другия е реалност болезнена, желана, мечтана

Нощ след нощ аз сама в студените самотни чаршафи заспивам
И в съня си дори в търсене на нашата изгубена обич отивам
Нощ след нощ съзнанието ми броди из красиви места, 

които сме посетили

И търси къде точно изпуснахме ние нашата обич красива 

и продължихме....

Огняново, Тевно, Безбог, Добринище, Мелник, Етъра, Габрово?
Не... там я имаше.... А може би в София?
В Пчелин да не я оставихме?
А може би е на Боженци, на Мазалат, 
в Чифлика, в Мюнхен, или в Алпите в Австрия?

Да не е в New York из Central Park
или  Chinatown или из Flushing изгубена?
Да не е на Влахините езера, на Муратов връх, на Синаница, 
из красив наш Пирин потулена?

Да не сме я забравили на някой красив гръцки плаж?
Да не е в Солун или е някъде из красива Андалусия в Испания?
Да не я отвя вятърът в Рила?
Търси я... Търси я безспирно мойто съзнание...

Ден след ден
Животът се ниже
Животът минава
Животът върви
Но моето съзнание

Все в търсене
На любовта изгубена бди

Кажи ми - ти знаеш ли къде е?
Ти ли я скри?
Кажи ми - жива ли е?
Сърцето ù дали все още тупти?

Кажи ми, кажи ми
Без да ми кажеш
На друго сърце ли я подари?

Кажи ми, кажи ми
Помогни ми да разберем
Къде, кой, защо
Нашата красива обич затри...

Кажи ми, защото сърцето ден след ден я търси
И съзнанието ден след ден бди
Да не би любовта красива, изгубена
Отнякъде да се чуе
Отнякъде да се появи

Затова кажи ми за нея
Каквото знаеш ти
Дай малко мира на моето сърце, на съзнанието
То вече много месеци бди
Не може да намери покой...
Търси безспирно един красив спомен свой...