Любов! Толкова дълго те търсих по света,
а ти си се крила там - дълбоко в моята душа.
Любов! Толкова дълго за тебе мечтах
и толкова дни и нощи будна стоях.
Толкова жаби в принцове превърнах,
толкова фалшиви мъже целунах и прегърнах.
С надеждата теб, Любов, да открия,
с надеждата от твойта магия да отпия.
Но в търсенето ти едва не се погубих,
в жестокия свят и душата си едва не изгубих...
Усещах се мъртва... ала изплувах и бях преродена,
открила чистата Любов - неопетнена.
Тогава осъзнах, че винаги си била - там...
вътре в мен, в душата ми - моя храм!
И сега съм щастлива, пълна с теб - Любов,
сега животът ми има смисъл, пътят е нов.
Сега съм готова живота си да продължа,
да бъда щастлива и да намеря мъжа,
с когото любовта си чиста да споделя
и на когото да разкрия красотата на света.
© Зори Георгиева Всички права запазени