В ямата
В ямата
Аз лежа в дълбока яма,
няма кой да ме спаси
и сърцето ми го няма,
аз съм сляп и ням, нали?!
Ровя с пръсти във земята,
плача, стена и кървя,
смее се над мен Луната -
как от там да я сваля!?
Мозъкът ми е заровен
нейде в черни дълбини,
чувам кикот, глас задгробен -
Сянката над мен пищи.
Лутам се из мрак потаен,
кръг пустинен, зли вълни,
знай, че Адът е безкраен
и поглъща всички ни...
* * * Аз умрях в дълбока яма,
не дойде да ме спасиш,
и сърцето ти го няма -
в ямата сега пищиш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени