В ямата

13.05.2011 г., 19:50 ч.

Поезия » Философска

368 0 0

В ямата

Аз лежа в дълбока яма,
няма кой да ме спаси
и сърцето ми го няма,
аз съм сляп и ням, нали?!

Ровя с пръсти във земята,
плача, стена и кървя,
смее се над мен Луната -
как от там да я сваля!?

Мозъкът ми е заровен
нейде в черни дълбини,
чувам кикот, глас задгробен -
Сянката над мен пищи.

Лутам се из мрак потаен,
кръг пустинен, зли вълни,
знай, че Адът е безкраен
и поглъща всички ни...

* * *

Аз умрях в дълбока яма,
не дойде да ме спасиш,
и сърцето ти го няма -
в ямата сега пищиш...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

В ямата

Свързани произведения

Коментари

Предложения