Излитам от себе си жив

в облаците под синъото.

Препичам душата на слънце.

Искам да пея, да пиша

и с любов си мечтая,

все и само за нея ...:)

В такт потръпвам

със сладката, весела песен.

Живот в мен се издига, изгрява ...

Надалече летя, фантазирам.

Обич в мен безпир се вълнува.

Дори да съм тъжен, порива пазя.

Вълни ме обливат - от чувства.

Млад съм и глупав, плах, безразсъден -

но искрен и влюбен, волен и див...

Грее в сърцето ми приказен ден,

щом тя е до мен - усмивки,

погледи свежи, докосване ...

Събирам всичко мило и нежно

що е от нея дошло. Обичам и

славя нея - красива, добра ...

по - вълшебен и ценен момент,

щом тя е при мен, щом тя е във мен!

О, слънце чудесно, ще ни огрееш ли двама,

двама със нея под синъо небе? Приятел си ти,

другар във мойте мечти - приказки пролетни...

Тези облаци пухени, пропускат лъч светлина -

надеждата моя една, че ще бъда видян,

ще бъда почувстван, от обич огрян ...

Горещо ми става, често греша,

едва се сдържам все да мълча.

Стиховете чак се объркаха!..:)

Спирам да пиша, но мога безспир,

ще почина сега пред прозореца.

Седнал съм и потъвам в чудна, светла мечта...

Слънцето грее, преливат се облаци,

ярко, синьо небе е разтлано.

Там отдолу съм аз и мисля и пиша в захлас...:)