В захлас
Излитам от себе си жив
в облаците под синъото.
Препичам душата на слънце.
Искам да пея, да пиша
и с любов си мечтая,
все и само за нея ...:)
В такт потръпвам
със сладката, весела песен.
Живот в мен се издига, изгрява ...
Надалече летя, фантазирам.
Обич в мен безпир се вълнува.
Дори да съм тъжен, порива пазя.
Вълни ме обливат - от чувства.
Млад съм и глупав, плах, безразсъден -
но искрен и влюбен, волен и див...
Грее в сърцето ми приказен ден,
щом тя е до мен - усмивки,
погледи свежи, докосване ...
Събирам всичко мило и нежно
що е от нея дошло. Обичам и
славя нея - красива, добра ...
по - вълшебен и ценен момент,
щом тя е при мен, щом тя е във мен!
О, слънце чудесно, ще ни огрееш ли двама,
двама със нея под синъо небе? Приятел си ти,
другар във мойте мечти - приказки пролетни...
Тези облаци пухени, пропускат лъч светлина -
надеждата моя една, че ще бъда видян,
ще бъда почувстван, от обич огрян ...
Горещо ми става, често греша,
едва се сдържам все да мълча.
Стиховете чак се объркаха!..:)
Спирам да пиша, но мога безспир,
ще почина сега пред прозореца.
Седнал съм и потъвам в чудна, светла мечта...
Слънцето грее, преливат се облаци,
ярко, синьо небе е разтлано.
Там отдолу съм аз и мисля и пиша в захлас...:)
© Именно All rights reserved.
, ама само на думи
