В зениците
В отговор на: Без криле от Белоснежка
Пристъпвам в мрака,
избродиран с нищо.
Във безтегловност
мислите се свиват.
И търся въглени
в изстинало огнище,
а в пепелта му
болката ще скрия.
Пребродих спомени,
горещи от обичане.
Изпих на екс
залепнало мълчание.
Препънах се
във думи тичащи,
орисали на болка
любовта ни.
Присядам глух
до нейното бесило,
да чуя сетно
песента на птиците.
За сетен път,
преди да си заминеш -
да се разтворя
в твоите зеници.
следва: Нямо сбогуване от Белоснежка
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
Бих се радвала на още! Бъдете здрави и благословени! 
