В зениците
В отговор на: Без криле от Белоснежка
Пристъпвам в мрака,
избродиран с нищо.
Във безтегловност
мислите се свиват.
И търся въглени
в изстинало огнище,
а в пепелта му
болката ще скрия.
Пребродих спомени,
горещи от обичане.
Изпих на екс
залепнало мълчание.
Препънах се
във думи тичащи,
орисали на болка
любовта ни.
Присядам глух
до нейното бесило,
да чуя сетно
песента на птиците.
За сетен път,
преди да си заминеш -
да се разтворя
в твоите зеници.
следва: Нямо сбогуване от Белоснежка
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
Бих се радвала на още! Бъдете здрави и благословени! 
