Родих се във зениците на зимата,
от устните почерпих красота,
по дланите ù разгадах картината
на тъжната ù снежна самота.
Косите ù ми вдъхнаха живота,
от мислите ù жадно пих вода,
обвитото ù в лед сърце когато
роди ме със студа на любовта.
© Ирена Иванова Всички права запазени