Jul 8, 2011, 10:35 PM

В зимата

Poetry

843 0 2

Родих се във зениците на зимата,
от устните почерпих красота,
по дланите ù разгадах картината
на тъжната ù снежна самота.

Косите ù ми вдъхнаха живота,
от мислите ù жадно пих вода,
обвитото ù в лед сърце когато
роди ме със студа на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

hagi (Боряна)

Но си усетила силата и разбрала какво е любов!

2011-07-09T09:10:36+03:00
azura_luna (Петя Стефанова)

И все пак, ти е дадено човешко сърце, което знае как да се стопли...

2011-07-09T08:40:51+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0