Вали
Вали, а теб те няма да ми кажеш,
че пак ще блесне пъстрата дъга.
По-ярка че ще бъде утре даже
в безкрайната небесна синева.
Вали. Дъждовни капки тихо падат...
По дяволите тази тишина!
Мълчат стрехите. Скрил се е площадът
под жълтите изсъхнали листа.
Вали, а нейде улична цигулка
мелодия изстрадана реди.
И вятърът, единствена милувка,
лицето ми целува със сълзи...
© Яна Всички права запазени