Вали

djulzzz (Джули Арбен)
5 15

2.12.2009 г., 1:38 ч.

Поезия

781 0 3

Навън времето е слънчево и приятно,

ето че лятото пак дойде.

А вътре в мен вали ли, вали,

капка след капка попива сърцето ми и боли.

Къде останаха слънчевите дни и за мен,

къде душата ми незнайно

тъжно си почива, заспива.

Какво ли е това?

Какво става с мен?

Аз отвътре умирам,

а надеждата - и тя с мен.

Славни бяха онези времена -

навън с приятели добри

лудо забавлявахме се пак до зори.

Дойдоха и тези времена,

тях ги няма и аз съм сама.

Слагам фалшивата усмивка

и гордо крача напред,

а в мен вали ли - вали...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.