Вали
Навън времето е слънчево и приятно,
ето че лятото пак дойде.
А вътре в мен вали ли, вали,
капка след капка попива сърцето ми и боли.
Къде останаха слънчевите дни и за мен,
къде душата ми незнайно
тъжно си почива, заспива.
Какво ли е това?
Какво става с мен?
Аз отвътре умирам,
а надеждата - и тя с мен.
Славни бяха онези времена -
навън с приятели добри
лудо забавлявахме се пак до зори.
Дойдоха и тези времена,
тях ги няма и аз съм сама.
Слагам фалшивата усмивка
и гордо крача напред,
а в мен вали ли - вали...
© Джули Арбен All rights reserved.
Поздрави!!!
