Вали
Вали жестоко! От вчера е така.
За миг поспре. И после пак вода, вода...
Мъгла и влага, и тъга навлизат скришом.
Потулват се! Наместват се! Остават!
В душата ми намират място. Там се притаяват.
Видях ги аз! Проклетници! Сестри си водят.
Нахални мисли. Тъжни, сиви край мене бродят.
И те, безцеремонно, нагло ме подпитват:
– Дъжда, като награда ли, ни Бог изпрати?
– Или някой много, много ангели разплака?
– Изкуство ли е песента му да разбираш?
– А в локвите му можеш ли сълзите си да скриваш?
Ако протегна шепи и с едри капки ги напълня
и после с плисък силен във душата си ги хвърля?
Ще мога ли от вас, натрапници, да я измия,
да ви прогоня и чиста аз пак да си я върна?
© Калина Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Или някой много,много ангели разплака...чудесно,продължавай да пишеш,твори това,което ти диктува душата!!!
-
Не бързай да публикуваш, преди да изпипаш до най-малката подробност! Защото малките неща правят големите неща големи. За никъде не бързаш и никой не те гони! Опитвай различни варианти! Писането на прима виста не е лъжица за всяка уста. Някои го могат, други не. Важното е накрая, върху белия лист да остане нещо красиво и стойностно...
-
Прекрасна творба!
Докосна ме! -
Макар и тъжно,много въздействащо!!Поздравления!!
-
!! -
Благодаря! Радвам се, че ви харесва!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
