Може би е топло там, където си,
а може би има студ в твоите очи.
Може би слънчеви са дните ти,
а може би вали – там, където си...
Когато „може би” е колебание,
а неизвестността поражда страдание - вали в очите ми.
Когато „може би” е сълзи в очите ти,
а облаци пречат на слънчевите лъчи – вали в очите ми.
Може би наивност е желанието ми,
и може би самотно е сърцето ти.
Може би пареща болка има в гърдите ни,
но може би това не сме аз и ти.
Когато самотата ти говори вместо мен,
това не съм аз, това е дъждът в мен.
Когато „Пак вали” звучи в мислите ти,
споменът за мен ще руши всеки твой ден.
Може би не съм такава,
каквато изгради ме в своите мечти.
Може би съм лоша,
съсипваща твоите планове и мечти.
Когато „някога преди, но не сега”
се превърне в сбъдната мечта, аз няма да съм там с теб да я споделя!
© Вяра Ангарева Всички права запазени
нали знаеш