23.07.2015 г., 8:21

Валс

527 0 5

 

 

 

 

Заглъхнали са птичите песни,

не трепкат зелени листа,

заспива тихата вечер,

примряла от жарта на деня ...

 

Обичам тези нощи летни

с голяма жълта Луна,

в които дори ветровете

упоени от жегата спят ...

 

Това е време за танца

на звездите ярки отгоре

и на светулките с техните странни

малки фенери неонни ...

 

Тогава се понасям и аз

в топлия свят на покоя,

да довърша последния валс

със светлината, докато още е моя ...

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се! Отзива и оценката ти са удоволствие за мен, Йоана! Топли поздрави! Септ, Наташа, Катя, признателен съм ви!
  • Ех, изпревариха ме Тъкмо щях да кажа, колко ме е очаровал финалът. Много ми хареса!
  • Благодаря, Мисана! Поздрави!
  • С Андромаха - по отношение на финала, но и други неща в стиха впечатляват! Харесах, Валентине!
  • Благодаря ти, Белла! Поздрави!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...