Заглъхнали са птичите песни,
не трепкат зелени листа,
заспива тихата вечер,
примряла от жарта на деня ...
Обичам тези нощи летни
с голяма жълта Луна,
в които дори ветровете
упоени от жегата спят ...
Това е време за танца
на звездите ярки отгоре
и на светулките с техните странни
малки фенери неонни ...
Тогава се понасям и аз
в топлия свят на покоя,
да довърша последния валс
със светлината, докато още е моя ...
© Валентин Василев All rights reserved.
Тъкмо щях да кажа, колко ме е очаровал финалът. Много ми хареса!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
