Вандал

Поезия

692 0 5

Ти се промъкваш

нощем в съня ми,

в моята спалня,

в леглото ми,

в мечтите ми

и в мен самата...

И ме караш да стена

приглушено,

и ме караш да тръпна,

като пред причастие,

и ме караш да искам

единствено теб...

Да те жаждам,

както пустинникът

жажда капка вода

от върха на слънчевия лъч,

който ще го убие...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

обичам такива стихове

2009-01-09T21:47:27+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Много силен финал!

2008-12-28T21:18:33+02:00
otkroven4o (Венчо )

Ей, че хубав отговор! Харесвам хора с чувство за хумор, при това и вярно, защото непознатото поддържа копнежа жив.

2008-12-28T21:13:56+02:00
Апостолиция (Ели Лозанова)

Да, бе! И после за кво ще копнея?! Я, да си стои неупотребен, че без копнеж ми е много скучно!

2008-12-28T17:07:56+02:00
otkroven4o (Венчо )

Ми пусни го де, тойзи вандалин да те убие поне веднъж!

2008-12-28T11:45:53+02:00