Апостолиция (Ели Лозанова) Апостолиция (Ели Лозанова)
3 96
Dec 28, 2008, 11:38 AM

Вандал

  Poetry
697 0 5
 

Ти се промъкваш

нощем в съня ми,

в моята спалня,

в леглото ми,

в мечтите ми

и в мен самата...

И ме караш да стена

приглушено,

и ме караш да тръпна,

като пред причастие,

и ме караш да искам

единствено теб...

Да те жаждам,

както пустинникът

жажда капка вода

от върха на слънчевия лъч,

който ще го убие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0