Dec 28, 2008, 11:38 AM

Вандал

  Poetry
694 0 5
 

Ти се промъкваш

нощем в съня ми,

в моята спалня,

в леглото ми,

в мечтите ми

и в мен самата...

И ме караш да стена

приглушено,

и ме караш да тръпна,

като пред причастие,

и ме караш да искам

единствено теб...

Да те жаждам,

както пустинникът

жажда капка вода

от върха на слънчевия лъч,

който ще го убие...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели Лозанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...