Все повече ми липсват днес
словата ти
и твоят поглед – чист и замечтан!
Молитвено
над кръста и камата
полагаш твърда и гореща длан!
И виждам как
през жертвеника бъдното
сияе, в съзаклятие кълни...
Ти никога не мина
във отвъдното,
защото в светлина се прероди,
на честността и правдата
в мерилото,
в безумието свято на духа!
Увисна... но възкръсна на бесилото,
Апостоле –
всебългарска съдба!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
българин Васил Левски !