mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ) mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
47 979
19 feb 2010, 20:00

Васил Левски

  Poesía » Civil
2.2K 0 11

Все повече ми липсват днес

словата ти

и твоят поглед – чист и замечтан!

Молитвено

над кръста и камата

полагаш твърда и гореща длан!

И виждам как

през жертвеника бъдното

сияе, в съзаклятие кълни...

 

Ти никога не мина

във отвъдното,

защото в светлина се прероди,

на честността и правдата

в мерилото,

в безумието свято на духа!

Увисна... но възкръсна на бесилото,

Апостоле –

всебългарска съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • magnum (Венцислав Янакиев)
    magnum (Венцислав Янакиев)
    Прекрасно стихотворение за най-великия , най-големия , най-истинския
    българин Васил Левски !
  • ivanleko91 (Ангел Колев)
    ivanleko91 (Ангел Колев)
    Поклон пред Апостола!
    Поздравления за силния стих, Мариане!
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    Когато прочетох за първи път , не оставих коментар.Мариан,ние всички обичаме Левски,за всеки от нас той е част от най-светлото в нас самите,и то от най-устойчивата светлина в нас.Но ето,ти намери думите и аз ти благодаря за това.От нас зависи дали за нашите наследници той ще е това,което е за нас или само част от историята.
  • YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
    !!!!!!!!!!!
  • violently (Ася)
    violently (Ася)
    "...Молитвено

    над кръста и камата

    полагаш твърда и гореща длан!..."

    Много ми хареса.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0