19 feb 2010, 20:00

Васил Левски

  Poesía » Civil
2.2K 0 11

Все повече ми липсват днес

словата ти

и твоят поглед – чист и замечтан!

Молитвено

над кръста и камата

полагаш твърда и гореща длан!

И виждам как

през жертвеника бъдното

сияе, в съзаклятие кълни...

 

Ти никога не мина

във отвъдното,

защото в светлина се прероди,

на честността и правдата

в мерилото,

в безумието свято на духа!

Увисна... но възкръсна на бесилото,

Апостоле –

всебългарска съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно стихотворение за най-великия , най-големия , най-истинския
    българин Васил Левски !
  • Поклон пред Апостола!
    Поздравления за силния стих, Мариане!
  • Когато прочетох за първи път , не оставих коментар.Мариан,ние всички обичаме Левски,за всеки от нас той е част от най-светлото в нас самите,и то от най-устойчивата светлина в нас.Но ето,ти намери думите и аз ти благодаря за това.От нас зависи дали за нашите наследници той ще е това,което е за нас или само част от историята.
  • !!!!!!!!!!!
  • "...Молитвено

    над кръста и камата

    полагаш твърда и гореща длан!..."

    Много ми хареса.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...