Сивото небе обгръща го тъма,
стон от ранимото сърце
откъсва се,става на руса,
прилична на душата на дете.
Час подир час,заражда се безвремие,
смут,гнет,печал,съмнение!
Зареждат се разочерования безчет
сърцето гасне, прилично веч на лед!
Гняв безконечен,зла става същността ми,
единствено сълзите капят неразбрани..
Бялата мъга тегне, стеле своите пипала
чувствам младостта ми, умира си сама. ...