Jan 27, 2007, 10:15 PM

Вчера

  Poetry
618 0 0
Сивото небе обгръща го тъма,
стон от ранимото сърце
откъсва се,става на руса,
прилична на душата на дете.

Час подир час,заражда се безвремие,
смут,гнет,печал,съмнение!
Зареждат се разочерования безчет
сърцето гасне, прилично веч на лед!

Гняв безконечен,зла става същността ми,
единствено сълзите капят неразбрани..
Бялата мъга тегне, стеле своите пипала
чувствам младостта ми, умира си сама.

Ходя, бродя аз в позната тъмнина,
и мисля за простотата на деня.
Нищо не затрогва бистрото съзнание,
Бавно отминавам,заглъхнало мълчание.

Проклинам себе си!
Не стига че бивам аз разкъсван,
не стига че дъждът безспирно ръми,
но и хули роптаят, чернят главоломно.

Ех, да имаше само спасение,
малко радост, далеч от това огорчение!
Аз вярвам в теб жизнерадост, Афродита!
Идваш ли ти?!?Ела!
Изпълни моща с отражение,
Пронижи плътта ми с остра стрела!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Християн All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...