Вчера пробвах да пиша поезия...
Вчера пробвах да пиша поезия...
сетне я хвърлих във кофата.
Явно ме гони амнезия
за думите, римите, строфата.
Днес исках да пиша във проза
и чух музата грозно да стене.
Явно страдам от силна психоза,
причинена от лудото време.
Утре... няма даже да пиша...
тъй забързана в сивия ден.
И обесен, почти без да диша,
ще проплаче поетът във мен.
Ще ме съди и тихо ще пита:
"Какво стана с поетите клети?"
А аз ще му кажа сърдита:
"Този век не е век на поети!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яна Младенова Всички права запазени
