ВДЪХНОВЕН
Прости мъжките ми страхове,
ти по-силна си от мен, жена!
В душата брулят силни ветрове,
но побеждава, вдъхновеният от любовта!
И сили да се боря аз намирам,
себе си събирам в твоята прегръдка.
Истината за душата си разбирам,
когато от устните ти си открадна глътка!
Прости ми! Мъжете сме страхливи!
Смели сме единствено заради жена!
Захлупени под облаците сиви,
пак в очите на жената, намираме ни светлина!
И знай, че муза си, и ангел и богиня!
Пред теб стоя на колене!
Обладан от твоята магия,
ще покоря за теб, аз нови светове!
Жена! Мечта! Същинско чудо!
С теб до мен не ми е нужно друго!
Само думи мили : "Как си?"
И целувка, то е ясно!...
© Добромир Иванов Всички права запазени