Вдъхновена...
Вдъхновена...
Виждам как по релсите
върви тя и тихо си отива.
А после се замисля и
и се връща, сърцето и...
не иска...да ни изостави...
Карам колелото си и следвам
стъпките на танцът и уличен...
Усещам ритъмът и как
упорито затихва и крещи...
Как мечтае за красивото
и чистото да пише стихове.
За любов и толерантност
да пее песните си...
За свободата и небето...
всеки миг да изживее...
За усмивката на всеки...
...един от нас...
А какво всъщност вижда тя...?
Крилата на дърветата се късат...
Въздухът вече не се диша...,
и той самия не може да диша...,
и на път е да го няма..
А мечтите пък още преди
да се замечтаят...,
умират от ръцете
на неверието и заблудата му...
И усещам как започвам...
лека по - лека да се ядосвам...
И зачудвам се, чувствайки се
тъй - тъжна и наранена...
Какво още ни трябва?
Да убием! Да унищожим...?!
Трябва ли да се видим,
в огледалото как се убиваме...?
И разбирам сътворението...
започва само с усмивка...
А промяната е вътре в нас!
Вдъхновение се нарича.
В лицето на това, което...
сме наистина отвътре....
В лицето на опазването.
Във силата безкрайна...
на естественото...
И във търсеното на това,
което ще усмихне...
и освети кътчетата на сърцето...
В това да се пробудим...
и приспаната същина...
да може да излезе наяве...
И все се още се разхождам...
по следите и от тръни...
Но виждам също как
възраждат се в купища цвята...
от писмото на нещо
или някого, изпълнено с обич...
И тогава натъжена - изведнъж
се вдъхновява песента на сълзата.
И се запитва
Какво по дяволите
се случва с този свят?!
Има ли за какво да живея?!
Как можем да победим страха,
омраза, болката...?!
И си спомня за детето, което
играе си щастливо в калта,
плуващо в извора...
на чистия и свеж дъждец....
Спомня си за детето, което...
мечтае просто да свири на пиано,
и в песента си отново и отново
да се замечтае, че сътворява
всичкото от само една частица...
Някой вижда ли значимото,
освен това дете?!
Някой вижда ли, в сърцето
му и в своето отговора?
Някой вижда ли тук и сега
вдъхновението?!
Аз усещам красотата му...
във полетата на птичките,
във гласа на славейчетата,
във лъчите на слънцето...
И отдавам се на любовта му!
Води ме вдъхновението...!
Днес усмихната ще мечтая!
Ще живея в сърцето си!
Ще погаля природата!
Ще се осмеля крилата си
да разтворя и ще прегърна...,
нежно ще докосна и поема
в обятията си нотите на небесата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
