Вдъхновена...

Виждам как по релсите

върви тя и тихо си отива.

А после се замисля и

и се връща, сърцето и...

не иска...да ни изостави...

Карам колелото си и следвам

стъпките на танцът и уличен...

Усещам ритъмът и как

упорито затихва и крещи...

Как мечтае за красивото

и чистото да пише стихове.

За любов и толерантност

да пее песните си...

За свободата и небето...

всеки миг да изживее...

За усмивката на всеки...

                  ...един от нас...

А какво всъщност вижда тя...?

Крилата на дърветата се късат...

Въздухът вече не се диша...,

и той самия не може да диша...,

и на път е да го няма..

А мечтите пък още преди

да се замечтаят...,

умират от ръцете

на неверието и заблудата му...

И усещам как започвам...

лека по - лека да се ядосвам...

И зачудвам се, чувствайки се

тъй - тъжна и наранена...

Какво още ни трябва?

Да убием! Да унищожим...?!

Трябва ли да се видим,

в огледалото как се убиваме...?

И разбирам сътворението...

започва само с усмивка...

А промяната е вътре в нас!

Вдъхновение се нарича.

В лицето на това, което...

сме наистина отвътре....

В лицето на опазването.

Във силата безкрайна...

на естественото...

И във търсеното на това,

което  ще усмихне...

и освети кътчетата на сърцето...

В това да се пробудим...

и приспаната същина...

да може да излезе наяве...

И все се още се разхождам...

по следите и от тръни...

Но виждам също как

възраждат се в купища цвята...

от писмото на нещо

или някого, изпълнено с обич...

И тогава натъжена - изведнъж

се вдъхновява песента на сълзата.

И се запитва

Какво по дяволите

се случва с този свят?!

Има ли за какво да живея?!

Как можем да победим страха,

омраза, болката...?!

И си спомня за детето, което

играе си щастливо в калта,

плуващо в  извора...

на чистия и свеж дъждец....

Спомня си за детето, което...

мечтае просто да свири на пиано,

и в песента си отново и отново

да се замечтае, че сътворява

всичкото от само една частица...

Някой вижда ли значимото,

освен това дете?!

Някой вижда ли, в сърцето 

му и в своето отговора?

Някой вижда ли тук и сега

вдъхновението?!

Аз усещам красотата му...

във полетата на птичките,

във гласа на славейчетата,

във лъчите на слънцето...

И отдавам се на любовта му!

Води ме вдъхновението...!

Днес усмихната ще мечтая!

Ще живея в сърцето си!

Ще погаля природата!

Ще се осмеля крилата си

да разтворя и ще прегърна...,

нежно ще докосна и поема

в обятията си нотите на небесата...