20.06.2011 г., 19:42

Вдъхновение

786 0 4

ВДЪХНОВЕНИЕ

                              Посвещава се на Ивайло Терзийски,

                               който ме научи на това, което ще

                                       прочетете след секунди...

 

"Не чакай вдъхновение!" -

мъдро изречение.

Не чакай и минутка ни!

На стола си седни,

молива си вземи.

И пред белия си лист

превърни се в оптимист.

Със молива започни -

пиши, пиши!

А пък ако нещо има -

ти сам ще го пробудиш -

музата непобедима

сама ще дойде в рима!

Пиши, фотографирай,

музика свири...

Начина намирай -

деня си обагри!

И всеки ден така

ти ще вдъхновяваш

музата една.

Така ще продължаваш!

 

Ралица Костова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ралица Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубаво!
  • Няма защо, Иво!
  • Хубаво е, че след срещата в Горна, която се оказа едно незабравимо преживяване, си се потопила в света на поезията, Рали. Тогава ти казах: посягай към химикала, което не означава пък и да пишеш всеки ден, освен ако не усетиш, че имаш да ни кажеш нещо...по свой си, оригинален начин. Благодаря ти за посвещението, много мило беше от твоя страна. Чакам новите ти творби, от хубави трябва да са, по-хубави...Иво Терзийски
  • Леле... Силви... Толкова много ти благодаря! Знаех си, че ти първа ще коментираш този стих!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...