20 июн. 2011 г., 19:42

Вдъхновение

790 0 4

ВДЪХНОВЕНИЕ

                              Посвещава се на Ивайло Терзийски,

                               който ме научи на това, което ще

                                       прочетете след секунди...

 

"Не чакай вдъхновение!" -

мъдро изречение.

Не чакай и минутка ни!

На стола си седни,

молива си вземи.

И пред белия си лист

превърни се в оптимист.

Със молива започни -

пиши, пиши!

А пък ако нещо има -

ти сам ще го пробудиш -

музата непобедима

сама ще дойде в рима!

Пиши, фотографирай,

музика свири...

Начина намирай -

деня си обагри!

И всеки ден така

ти ще вдъхновяваш

музата една.

Така ще продължаваш!

 

Ралица Костова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ралица Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво!
  • Няма защо, Иво!
  • Хубаво е, че след срещата в Горна, която се оказа едно незабравимо преживяване, си се потопила в света на поезията, Рали. Тогава ти казах: посягай към химикала, което не означава пък и да пишеш всеки ден, освен ако не усетиш, че имаш да ни кажеш нещо...по свой си, оригинален начин. Благодаря ти за посвещението, много мило беше от твоя страна. Чакам новите ти творби, от хубави трябва да са, по-хубави...Иво Терзийски
  • Леле... Силви... Толкова много ти благодаря! Знаех си, че ти първа ще коментираш този стих!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...