Вдъхновение

Толкова е красива..
Господи, полудявам.
Една усмивка и всичко в мен се срива.
И ето, сърцето си на нея давам.

Толкова много искам да я прегърна.
Но не можем да сме заедно, защото е заета.
Искам душата си, пред нея да разгърна.
Всяка моя мисъл, от нея е превзета.

В нейните очи, се губя като игла в сено.
Не мога да проумея, какво ми става.
Когато тъкмо събера смелост да я заговоря, млъквам като дърво.
Да пиша за чувствата си, ми се отдава.

Може ли едно момиче, да ме накара, завинаги да остана?
Да бъда с нея, в добро и зло.
Може ли, от толкова плюсове да бъде съчетана?
Не спирам да я гледам, но защо?

Твърде сложно става, трябва да спра да говоря.
Страх ме е, не си мислете, че не искам да съм с нея....лудо.
Ако продължа, нова рана ще отворя.
За да бъдем някога заедно, трябва да стане чудо.

Толкова изискана е тази дама.
Не спира да ме радва, с красота и чар.
Иска ми се, просто да сме двама.
Това ще е, дългоочакваният дар.

Но няма нищо да се случи, пак ще си остана сам.
Нямам никакъв шанс, с нея.
Дори всичкото си, да и дам.
Напразно чувствата си, ще пилея.

Ще запазя, това което мисля, в тайна.
Защото няма да получа отговор, дори да се опитам.
Аз зная, болката от загуба е трайна.
Не спирам, из тъмни коридори да се скитам.